Г. Драганов
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗДРАВ ЖИВОТ
Старите окултисти са изразявали живота с кръг, представящ змия, захапала своята опашка. Преведен на съвременен език, тоя символ би означавал: животът е движение.
Естествено, там гдето има движение, ще има и вибриране. Това е приливът и отливът на слънчевите енергии, които излизат от слънцето и се разпръсват по нашия космос. Те са извор на вечното движение на един неизчерпаем живот, който живее сам за себе си, незнаен за нас хората в неговия смисъл и цели.
Онова, което е познато на хората, това е, че има едно вечно съществуващо движение, което Учителят определя като проява на любовта, която представя една творческа, обновяваща сила (Беседа от 24 май 1942 г.)
А в друга беседа от 30 август 1942 г. той казва: „Любовта дава живот и движение". Щом в природата съществува сила, която движи, която твори и създава живота и която Учителят определя като „Любов", то, естествено, всеки човешки живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние.
Ако човек не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати. Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства.
За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение. Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява.
Да вземем противоположни примери на тези. Да разгледаме психическото състояние на един човек, който е извършил престъпление. Извършил е кражба или е измамил никого и го е ограбил. Неговото състояние е съвсем друго от това на един творчески настроен художник или поет. Той изживява един постоянен страх да не бъде заловен, да не бъде наказан. Поради това се страхува, укрива, бяга и в стремежа си да бъде укрит, той извършва и други престъпления. Неговото съзнание е тъмно, потиснато, душата му е неспокойна. За него всеки нов ден е лош ден, защото той трябва да се пази от преследванията на властта. У него няма спокойствие и мир. Явява му се сърцебиене. Заболява от задуха, явяват му се болки в стомаха, нервната му система е разклатена и пр.
От всичко гореказано можем да заключим, че, ако искаме да сме здрави, да сме бодри, да ни прииждат творческите сили на природата, ние трябва да насочваме живота си в хармония със законите на природата и да живеем така, както тя ни подсказва в своето проявление, което, както казахме, е любовта като творчески принцип на живот. Да живеем така, че винаги да проявяваме любов в целия свой живот. Да не се подпушваме от нищо, което би накърнило нашето здраве.
Ако изпаднем в едно състояние на подпушване на нашите мисли, чувства и желания, непременно ще имаме заболяване на тялото. Типичен пример на подпушени мисли и чувства ни дава професор Фройд за госпожицата, която е получила телеграма, че сестра й починала. Тя отива в града, гдето сестра й е умряла и като я вижда, си казва: „Ето случай да взема за мъж своя зет". В тоя момент обаче в нейното съзнание изпъкват моралните съображения, които отхвърлят тая мисъл като неморална. Подтиска госпожицата своята мисъл и желание за женитба със зетя си, обаче се разболява. Лекуват я, но не могат да я излекуват. Повикват проф. Фройд и той чрез своя метод на психоанализиране на изживяванията й успява да я принуди да разкаже всичките си преживелици, включително и случката със сестра й. От тоя момент започва и излекуването й.
В това няма нищо чудно и невъзможно. Подтискащите мисли и чувства, които е имала болната при откриването им са били освободени от нейното съзнание и у нея настъпва хармонично отнасяне към живота и тя оздравява. Не напразно в християнските църкви се практикува „изповедта" като средство за облекчаване на моралните страдания.
И проф. Фройд, след като е правил дълги наблюдения за подобни случаи, казва: „Всека подтискаща мисъл или желание води не само до психично заболяване, но и до физиологично такова". Може би тъкмо да предпази хората от подобно състояние, Учителят казва в беседите „Двата пътя", в „Качества и прояви на волята”: „Без разположение нищо не става". С това той иска да каже: за да бъдем здрави, необходимо е да живеем така, че да проявим най-добрите си мисли, чувства и желания, защото само по тоя начин ще се хармонизираме с природата. Или както Учителят казва още в споменатата беседа „Двата пътя": „Ако хората се хармонизират с природата и пристъпват към нея с искреност и постоянство, тя дава това, което им е нужно".
Съвременните хора, обаче, отдават малко внимание на мислите и чувствата си. Те ги третират, като да са без значение за живота. А това не е така. От посочените по-горе примери ние виждаме, че те имат своето значение за здравето на човека. Не са редки случаите, когато ние срещаме хора болни от нерви, неспокойни, страдащи от сърце, стомах и пр. Ако се проследи техният живот, ще се констатира, че те са нарушили с нещо хармонията на своите отношения с творческите сили на природата, затова и боледуват. И докато не възстановят тази хармония, те не могат да бъдат здрави. Ето защо, искаме ли да бъдем здрави, винаги трябва да създаваме у себе си такива мисли и чувства, които биха ни създали импулс за творчество и живот.
